Lectorium Rosicrucianum

Осезавайки самата взаимосвързаност се осезава и Всичко.

Под небето на Сатанчо.

Ако си представим, че имаме две очи, раздалечени същностно едно от друго и получаващи различни образи, именно свързаността на образите и образуването на цялостна картина е вид логика. Отричането на тази общност, заедност, би задушило и самата възприемчивост.

Но нали именно "кривогледството" дава най-ясен поглед извън рамкирания човешки миро-светоглед. Или не...

Не бива отричане, нищо не бива. Просто нищо...

меги написа:

Осезавайки самата взаимосвързаност се осезава и Всичко.

Под небето на Сатанчо.

Като конфигурация на мнения е зашеметяващо!!!

Ако си представим, че имаме две очи, раздалечени същностно едно от друго и получаващи различни образи, именно свързаността на образите и образуването на цялостна картина е вид логика. Отричането на тази общност, заедност, би задушило и самата възприемчивост.

Но нали именно "кривогледството" дава най-ясен поглед извън рамкирания човешки миро-светоглед. Или не...

Не бива отричане, нищо не бива. Просто нищо...[/quote]

Пак се очертава двойнственост. Един вид кривогледство и друг вид кривогледство. Едното е криво, защото така изглежда външно, но всъщност си е гледство. Това е глупостта на Иван -глупака, който все пак с "глупостта" си намира перпендикулярната пътечка. Другото си е автентично кривогледство- виждаме всичко накриво.

Не бива отричане ...Така е. Отрицанието на едната полярност не освобождава от нея. По - добре е преосмисляне, преосъзнаване, излизане извън хоризонталната черта на "да-не" - то.
Всичко може да се изкриви. И гледството. Това е неприятното на пространството на всичките възможности. Включва наистина всички възможности, дори и тези, които после се оказват неудачни.
Струва ми се, че Ангелус Силезиус е имал предвид не кривогледството, а гледството:

"С две пронизващи очи е дарена моята душа –
във времето едно се взира, а другото – във вечността."

Това може да е свързано с Логиката, която е над логиката, тогава е добре. Ако се опитваме да се свържем с познатата ни логика на живеещо във времето 3D-мислещо същество, си става кривогледство.

Приятели,
на мен много ми допадна написаното на първа страничка в последния брой на нашия Пентаграм
(и е съвсем по темата тук)

Съществуват два начина на мислене: аналитично и оздравително.

Първият се основава на безброй явления и търси своите съставни части, приемайки, че най-малкият атом ще доведе до най-великото решение.Това мислене разделя, анализира, класифицира, обезврежда и подчинява всичко на себе ди, до което се докосне.

Вторият начин на мислене вижда единния универсален живот, проявяващ се тържествуващо навсякъде, във велико разнообразие, в неописуемо богатство на форми и видове. То се наслаждава на всичко, което съзира, с готовност да показва красотата му и неуловимите му аспекти; то е свободно и издигнато във висшето добро.

Първият вид мислене носи хладнокръвие, общ поглед на нещата и принадлежи на ума.
Вторият вид мислене носи топлина, живот, вътрешно прозрение и принадлежи на Първоначалния човек.

Първият вид е земно-човешки.
Вторият е божествен.


Мисля, че на всеки от нас му се е случвало - поне веднъж,
бидейки сред Природата или в някой от нашите Центрове , да изпита втория вид мислене/виждане на нещата...

Дано, дано ... Защото докато се чудим как точно употребяваме логическото мислене- като преграда, или като факел (остава открит въпросът и какво осветяваме с него) ми се вижда все по-често логическото мислене съвсем да липсва, а това, в света, в който живеем, е много лошо.
И така, остава надеждата и смътното усещане, че има и друго мислене.

Според Климент Александрийски древногръцката философия е вариация на иудейския „Стар завет”, като двете не са изместени по смисъл и значимост от Новия, а са завършени и усъвършенствани от него. Той прави недвусмислен паралел между разума (логиката) и закона.
Не съвсем явно и видимо, но все пак забележимо Климент говори за два вида вяра. Първата, заемайки от Юстин, той определя като предсхващане на неща, които още не сме способни да разумеем. Тъй като тази способност също се дава от Бог, то и развитата в последствие рационална обхватност на погледа (или логика) е дар свише. Не само това, но тази вяра, като предсхващане, е именно онзи порив, който ни подтиква да търсим и разбираме нещата.
Обаче във връзка със същината на Новия завет той говори и за една друга вяра, която надгражда, макар и с по-различна природа, философията. И въпреки различната им психична субстанциалност, накрая те се сливат в една цялост, представляваща откровение (това не е дума, която той използва). Климент сравнява това с Пантей (познанието), когото вакханките разкъсват на части и всяка от тях, притежавайки малко парче, си мисли, че има цялото знание. И именно вярата той определя за онова, което може да спои тези части и така да постигне Гносиса.

„Преди пришествието Христово философията е била необходима на гърците заради оправданието им; сега тя е ползотворна за благочестието, защото тя необходимо трябва да го предшества при онези, които достигат до вярата чрез доказателства.„

Климент определя вярата като критерий за истинната философия и вместо да разграничава, определя Християнството като истинския Гносис.
Според него не всеки християнин е гностик, защото не всяка вяра достига до съвършенство (а за това и е преднеобходима философията / логиката), но всеки достоен за името „гностик” е християнин, тъй като истинския Гносис е съвършената познание-вяра.

mariq-desislava написа:Много сложно пишете всички тук и това затруднява комуникацията с хора, които изпитват нужда от що-годе някакво познание. Сега сериозно - според мен и само според мен като всяко съвършено нещо и гносиса е простичък и би могъл да бъде осъзнат чрез обикновени думи. Понякога чувствам, че имам нужда от превод, когато чета някои от публикациите. Сега бързо си плюя на петичките, докато не сте ме набили за искреното ми мнение, което реших да споделя.

"Пътят към най-голямата мъдрост е по детски прост.
Светът не го познава...
Не трябва да търсите мъдростта по далечни места.
Тя стои на вратата на вашето сърце и чука на нея."
Я. Бьоме

Човек откак съществува все търси. Все е преследван от идеята, че нещо много важно липсва и трябва да го търси. И да то намери. В това търсене и думите му пречат и липсата на думи - също пречи. И логиката пречи и липсата логика пречи. Какво търсим и как да го намерим - отдавна е казано и по безброй начини. Доколкото може изобщо да бъде казано. Това, че не го разбираме, отдавна не вярвам да има нещо общо с обяснението. Има нещо общо с разбирането. И с желанието да се приложи разбраното. В редица случаи търсим обяснения как да станат нещата, но както ние искаме. Което няма нищо общо с възможността за ставане, а има общо само с искането. Отдавна знаем кой (какво) ни погажда тези номера. Но явно знанието не е достатъчно.

Логиката не е форма, за да пречи. Тя не е рамка на взаимовръзките, а самото им осъществяване. Процес е. При някои - естествен, при други - волеви, но не това е важно. Самият процес не би могъл да пречи, пречат изходните точки.

Несъмнено. Резултатите от употребата на един инструмент зависи от прилагащия.
Но ми се ще да се върнем на въпроса за простите и сложни обяснения. Ето едно обяснение, но не ми е ясно дали е сложно, или просто. Харесва ми, обаче.

Хубаво филмче !
Да, дали ние самите можем да "правим" вечност от време по силата на надеждата ?

...........................
Ето едно просто обяснение от Витгенщаин, автор на "Логико-философски трактат" :"Ако съм изчерпал оправданието, съм стигнал до твърда земя и лопатата ми е вдигната. Тогава съм склонен да кажа: Това е просто онова, което правя".

Приятели, намирам за нужно да си изясним няколко основни понятия. Те са:Мисъл, Съзнание, Енергия, Вибрация. Също и разликата между интелигентност и интелектуалност; между алхимия и окултизъм... Изобщо забелязвам, че тези понятия масово се използват напосоки и резултатът е: "Дай един гащ плява да ядеш нашто магаре".
Какво е мисъл?
Мисълта е най-малката частица.
Това е нещо като един бит информация, обработвана от носител (Съзнанието).
Всяка мисъл, някога мислена съществува завинаги във Вселената.
Мислите са в постоянно движение. Те вибрират, следователно се привличат и се комбинират в концепции. Чрез обвързване с други мисли постепенно се превръщат в конгломерати от мисли – „идейни форми”, които в последствие водят до материализиране във физическия свят.
Няма предмет, появил се във физическия свят, който преди това да не е бил мисъл. Съществуването на каквато и да било материална форма започва от една първа мисъл - идеята за нея. Съзнанието, в което е възникнала съответната идея, използвайки (съзнателно или не) силата на Закона за привличане се фокусира достатъчно дълго върху тази идея и позволява тя да привлече към себе си други, сходни по вибрация мисли и концепции (конгломерати от мисли).
По този начин първоначалната идея започва да се трансформира и да придобива форма.
Дори и най-твърдата материя може да бъде разбита на най-малките си съставни части – мислите, но за разлика от атомите, които се определят само пространствено, мислите се определят и от понятието време. Т.е., ако искаме да разбием една маса например, на съставните й „материални” частици, днес можем да я разглобим до протони, електрони и т.н. От физическа гледна точка това ще са за нас реално съществуващи тук и сега физически частици. Те имат определени свойства, най-важното за физика-изследовател бидейки тяхното присъствие в този момент от време.

Но ако искаме да разбием същата тази маса на най-малките съставни елементи – мислите, ще трябва да продължим този процес и да преминем отвъд материята като прибавим и понятието време към уравнението. Т.е. да проследим възниквеането на тези частици и комбинирането им, докато не стигнем до първата мисъл – „идеята” за маса, възникнала в даден момент в някое Съзнание, въз основата на определен контраст (най-грубо казано: някой е имал нужда от поставка за нещо и му е дошло наум да изобрети повдигната платформа, която е била първата маса и т.н.)
Обаче, тъй като Вселената и времето са безкрайни и всички мисли са обвързани, ние никога не можем да достигнем до "началото". И все пак, бихме могли да решим къде искаме да поставим граници и да определим за начало първата възможна идея за маса (нещо повдигнато от земята на 4 крака, например).

Най-важното е, че преди тази маса да се „материализира” в пространството, тя е била завършен имагинерен предмет в едно или повече Съзнания.
И така, абсолютно всичко във Вселената започва от мисълта.
Всяка мисъл, някога мислена, съществува в нещо като „банка на мислите”. Банката на мислите е по-скоро подобна на Интернет – всяко съзнание има достъп до нея за upload и download.
Из "Закон за привличането"

Е, моята мисъл е трайъл-версия, съзнанието ми е от друг провайдър, енергията ми е от нисковолтова мрежа, а вибрацията порасна и вече не подскача на двора.

венци написа:Е, моята мисъл е трайъл-версия, съзнанието ми е от друг провайдър, енергията ми е от нисковолтова мрежа, а вибрацията порасна и вече не подскача на двора.

Не познавам тези версии, но откъдето и да те погледне човек, ти си бетон... Хубаво е, че си прескочил оградата, на дали не е попаднала вибрацията ти в съседния двор?
Но да се върнем на мислите - тези "конгломерати"...
Когато мислим негативно - ясно к`во става!...
Когато мислим позитивно - к`во става?
Или не трябва да мислим? - като Вуте:"най мразим да мислим!"
"За" или "против" мисленето?... Но да не извъртаме или да цитираме Екхарт Тол!

E, да, всъщност това и правим. Но ако те бяха верен компас, нямаше да показват съвършено противоположни и несъвместими неща за една и съща действителност. И щеше да има поне някаква корелация и възможност за взаимно разбиране. А то практиката показва, че няма такава възможност. Опитваме, рзбира се, но все един и същ и то- неуспешен резултат се получава. Но пък човекът било единственото същество което е двойнствено по своята природа. Така че една част от него е свързана с усещания на еднатасъставка на човешкото същество. Тази, която е в съсояние да вижда "истината" винаги и само от своята си камбанария. Оттам истина и разбирателство няма да се получат никога. Но за щастие има и друга съставка, която има друг корен и произход. И няма нищо общо с логическото мислене. То в добрия случай може да потвърди полученото от нея и точно това се случва с истинските учени (имам предвид като Джордано Бруно, Нютон, Декарт, Парацелз и много други)

Би било добре да цитираме Екхарт Тол, но само от първите му две книги, защото след това и той реши да си търси външните идентификации и избяга от погледа, който имаше. Общо взето това ни е проблема на всичките - и на тези, дето са твърди като бетон, и на другите дето са повечко твърди.
Чудя се каква е различката между едните, които осъзнават твърдостта си и другите, които я обличат в розови рокли...

никаква
Дали в розови рокли или в мъглива обреченост, или в каквато и да е друга Форма - щом върши работа за вървенето по Пътя - Да бъде!
Всяко нещо с времето си, важното е, че не ние водим системата...

венци написа:Би било добре да цитираме Екхарт Тол, но само от първите му две книги, защото след това и той реши да си търси външните идентификации и избяга от погледа, който имаше. Общо взето това ни е проблема на всичките - и на тези, дето са твърди като бетон, и на другите дето са повечко твърди.
Чудя се каква е различката между едните, които осъзнават твърдостта си и другите, които я обличат в розови рокли...

Аз третата книга на Екхарт Тол не съм чела. И втората - също. Тъй че от тия двете шъ се радвам да цитираш, но повече ще се радвам все така открито да споделяш своите опитности и прозрения... Уникални са, честно! Много издълбоко ти идват.
Колкото до розовите роклички - обичам ги със всичките им панделки и финтифлюшки.

Гледам, обаче, боята лесно им се изтърква и отдолу нещо им са други цветовете. Карай - ламинирай етикета и няма да имаш проблеми.

венци написа:Гледам, обаче, боята лесно им се изтърква и отдолу нещо им са други цветовете. Карай - ламинирай етикета и няма да имаш проблеми.

Не се оплаквам от проблеми... Побъбрихме си... Приятна вечер